Резюме

На базата на новоразсекретени архивни материали от Министерството на вътрешните работи и ЦДА на РБ, както и спецфондовете на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий " в София се разкрива българската следа в Катинската трагедия, разиграла се в годините на Втората световна война. Наличието на нов документален материал дава основание на автора да допълни и доуточни дадените от Н.Лебедева някои непълни данни за участника в делото- проф. д-р Марко Марков, както и да маркира неговите по-късни житейски и професионални изяви останали до края на живота му под сянката на Катинската трагедия;

На фона на добре организираната от Райха пропагандна дейност е отбелязоно мястото и ролята на българския журнализъм в разкриване истината за Катин. За първи път е направен широк тематичен преглед на периодичния печат в България, целта на който е не само да се проследи доколко и как е отразено събитието от Бабий яр в българската преса, а и да се отговори и на върпоса доколко "примерът Катин" е бил предупреждение от двете големи воюващи групировки за "малките страни " и как е послужил за осъществяване политическите цели на режимите в България относно Балканите;

За първи път в настоящото изследване са събрани и обобщени у нас, специално по темата Катин и съдбата на Полша и нейните лидери по време на Втората световна война, творбите на едни от най-талантливите български художници- карикатуристи Ал. Божинов, Ал. Добринов, Камен Каменов,Райко Алексиев , Никола Буюклиев, Стефан Сърмабоджов и др.- сътрудници на тиражираните вестници "Утро", "Зора", "Дневник", " Вечер" ,"Щурец", "Папагал" и пр; Цената на техните творби посветени на Катин и Полша придобива особена стойност и измерение през 1945 г. - съдебна присъда с лишаване от граждански права , многогодишет тъмничен затвор и ужасът на забвението чрез наложено мълчание в професионалните среди;

За авторката трагедията Катин е била и си остава един важен и съдбовен залог в сложните международни отношения както по време на Втората световна война, така и в дните на мира, за да бъде използван умело в годините на "студената война" в услуга на една или друга групировка;

Статията за българската следа в Катинската трагедия е едно преклонение към истинските жертви на този варварски акт, както и искрен опит да се изясни и уточнят българските параметри в него.

Понякога в работата на изследователите възникват случайни и спонтанни научни задачи, които впоследствие имат интересна развръзка. Повод да напиша тези редове ми даде едно запитване от страна на посолството на Полската република в София до Българо-полската историческа комисия при Института по история при БАН относно произхода и авторството на едно съчинение със заглавие ИЗСТРЕЛ В ТИЛА. За съжаление, в определения кратък срок книгата не можа да се открие и отговорът ни не бе задоволителен. Именно поради това продължих издирванията си. Попадайки в архива на МВР от III върховен състав на Народния съд - 1945 г. по дело № 3 на лекаря патологоанатом д-р Марко Марков, намерих значителна част от отговора на въпроса.

Оказа се, че Катин е взел още една, българска жертва, чийто живот е бил не погубен, но пречупен завинаги именно там, пред телата на разстреляните полски офицери, като с изстрел в тила.

Малкото, никому неизвестно селце близо до Смоленск - Катин от пролетта на 1943 г. заема сериозно място в коментариите на световните медии, отразяващи военните събития от фронтовете на бушуващата Втора световна война. Информацията за извършените от съветския КГБ масови разстрели на пленените още в 1939 г. 15000 полски офицери взривява световната общественост. 1

С покъртителната човешка трагедия, разиграла се на хълма на Катин, обаче, започват недостойни задкулисни игри от страна и на двете воюващи групировки за извличане на политически изгоди под предлог неизменно в и м е т о н а и с т и н а т а.

Според Райхсканцеларията, случаят Катин трябва да бъде представен пред световната общественост "не като пропагандна битка на ужасите, а като фанатична жажда за правда", която да бъде развита в държавническа акция в сферата на висшите интереси". 2 Следователно, чрез трагедията на Катин нацистка Германия се стреми да внесе разкол в антихитлеристката коалиция с провокирането на широки обществени дискусии за характера на съюзника и целите, които преследва. Интересът се свежда до дискредитирането на Съветския съюз пред световната общественост. "Народите да се замислят, зашеметени от болшевишките зверства, върху евентуалното си съвместно бъдеще под руско-еврейски ботуш". 3 Разбира се, те трябва да забравят за зловещата "Кристална нощ" и операцията "Мрак и мълчание" в Германия 4 и налаганата с огън и меч теория на расите, (най-вече за "недоразвитата славянска раса"). 5 Що се отнася до разстреляните полски офицери, становището на Фюрера е изразено от Гьобелс само три дни след разкритията - 17.IV.1943 г.: "...за нас те не са нито главен, нито национален въпрос, а повод..." 6

Чрез кървавата трагедия на Катин, неподготвената за немските удари съветска страна, се опитва да отхвърли обвиненията, но твърденията и са непоследователни, хаотични и неубедителни. Това е причината тежестта на нападките срещу нацистите за Катинската трагедия да се представи върху фона на античовешката същност на фашизма и зверствата, извършени от войниците на Райха в окупираните вече бивши съветски територии, в това число и полските земи.

Като си дава точна сметка за преследваните от нацистите цели, Лондон официално поддържа Сталин и прави всичко възможно да предотврати разрива между Полша и СССР. Чърчил отива на ком-промис и дава сериозни уверения и гаранции "както за внушения, така и за натиск" върху полското задгранично правителство начело със Сикорски 7 за отказ от "всякаква морална поддръжка и разследване под покровителството на нацистите". 8 Английският премиер обещава на съветското правителство да въведе "нужната дисциплина и контрол върху полската преса, излизаща в Кралството", която да се разграничи от досега изразеното становище за вина на русите. 9 Радио Лондон на 16.IV.1943 г. в емисията си на полски и български език подсказва позицията на парламента край Темза: "...Битката, която води немската пропаганда в Катинската гора и върху везните на която тя хвърля повече от 10 000 убити, може да има голямо значение за изхода на войната, така както която и да е друга битка, в която участват хиляди живи бойци. Не трябва да допуснем немците да спечелят тази битка. С това обаче ние не искаме да кажем, че не трябва да водим тази битка и че в нейното развитие не следва да се месим. За това вмешателство има един път: веригата от немски лъжи може да бъде разкъсана само от истината!" 10 Англия също има свои интереси и политически ходове, свързани с Катин.

Трагедията Катин като пропагандна и най-вече като политикодипломатическа кампания от пролетта на 1943 г. е "брилянтно организирана" и водена с успех от министъра на просветата и пропагандата Гьобелс. И, използвайки умело представилата му се политическа възможност, той успява да направи успешни дипломатически ходове, оценени от Чърчил като "триумф". 11 В доклад пред Райхсканцеларията Гьобелс отчита, че катинското дело върви "по набелязаната програма". 12

Съхраняваните протоколи от заседанията (конференциите) на оперативната група на Гьобелс по Катинското дело от 6 до 30.IV.1943 г., намиращи се в ЦДА на Руската федерация, дават възможност да се проследи не само еволюцята му, но преди всичко формите и методите на работа, прилагани от пропагандния апарат на Райха, в такива моменти стигащи до христоматийност. 13

На първо място. Директивите, давани на оперативките, се характеризират с точно и ясно формулирани и желани от немска страна цели, които медиите в Германия трябва да преследват ежедневно; второ - от публикуваните или излъчени в ефир материали се изисква бърза, прецизна и дипломатична реакция в отглас на официалните документи от съветска или друга чужда страна, от международни организации и комитети, но след прецизен, пунктуален анализ; трето - задължително високопрофесионално поднасяне на материалите с ловко и гъвкаво съчетание на доказаните вече неопровержими факти, потвърдени от чужди кореспонденти и други лица, преплетени майсторски с "покъртителни факти" и с неизменното присъствие на "тъмната еврейска ръка", което настоятелно изисква Фюрерът; четвърто - но не на последно масто - контрол и налагане на медиите на прецизна дозираност и умело, разумно увеличаващ се медиен психологически натиск върху общественото мнение, целящ оформянето на една информационна лавина от документи, кино- и фотоматериали, която да заклокочи като вулкан. Подклаждан от ежедневни неотменни материали за Катин, той трябва да изригне и "залее с недоверие" към СССР "интелегентните умове". От там неизменно ще се превърне в иск за публично оповестяване на истината. В-к «Дер бунд» предлага решение: "Най-доброто средство за доказване несъстоятелността на немските твърдения би било, ако русите пред целия свят разрешат да преминат с марш на всичките тези поляци, които са писани като мъртъвци в списъците на Катин!" 14

В името на истината Гьобелсовата пропагандна машина умело предизвиква задграничното правителство в Лондон и Полския Червен кръст, както и Славянския полски комитет, да подкрепят предложението на немската страна относно сформирането на една Международна комисия на медиите под егидата на Международния Червен кръст в Женева, която да се произнесе по разкритията за масовите убийства с изстрел в тила при Катин. 15

Оперативната разработка за бъдещото мероприятие с дата 17.IV.1943 г. изисква прецизен подбор на офицерите организатори, журналистите от немска страна, както и на официалните лица, които да работят "ловко и уверено" за планирания успешен завършек на мероприятието. За целта се изисква отлично подготвен "чист терен", за да не се натъкнат членовете на Международната комисия на "вещи, които не съответстват на нашата линия." 16 Освен това, важно значение има разрешението, получено от висшите среди, за подготовка на т.нар. програми със свидетелите, които да разтърсват душите с «ужасните разкрития» и изготвянето на един политически заключителен протокол от името на свиканата Комисия, ако тя не стигне до консенсус и не подпише такъв след огледа при могилите в "гората на смъртта". 17 Доколко Фюрерът не се стреми към идентифицирането на всички жертви в името на истината и хуманността личи от заповедта му разкопки да се правят само показно в присъствието на някаква комисия.

Реакцията на Москва и Лондон спрямо изявените вече полски искания за сформирането на подобна комисия задържат решението на женевския Червен кръст. Именно поради това, на оперативните работници от катинското дело е наредено лично от Гьобелс да не огласяват доставката (курсив авт.) на чужди учени край Смоленск докато не бъде подписан заключителния протокол, защото "съществува опасност цяла група от държави да се откажат от своите покани." 18

Опасенията на Гьобелс не са без основание. Твърде рисковано е да се застане "на пътя" на една от силите. А съветската позиция е ясна и категорична. В личното си секретно послание до Чърчил от 21.IV.1943 г. Сталин смята свикването на Международна медицинска експертна комисия* за чудовищен заговор на полското правителство на Сикорски и на Хитлер. Цялата Катинска афера се разглежда като "разигравана следствена комедия с подставени лица под режисурата на Хитлер и прохитлеристките кресльовци на Сикорски и разюздания му печат." 19

Сталин не отстъпва пред уговорките и уверенията на Чърчил, че заговор няма, а Сикорски е един умен и честен човек и държавник, за който разкриването истината по аферата Катин е преди всичко дълг към родината и паметта на съотечествениците. 20

Това наложено лавиране на съюзниците около безапелационното решение на Сталин по въпросите засягащи Полша, както и последвалия разрив в отношенията на СССР и Полската република от 25.IV.1943 г., въздържа от крайно решение за участие в Международната експертна комисия на медиците* повечето от лично поканените и техните правителства. Под натиска на Райхсканцеларията обаче, тези от държавите сателити придвижват въпроса за своите представители и изчакват благоприятното решение от Женева. Под натиска на сезираното вече световно обществено мнение и настойчивите покани от немска страна се дава съгласие за сформирането и действието на Комисията, въпреки енергичните протести на съветското правителство.

[* Изписва се различно: Международна медицинска комисия; Женевска комисия; Международна експертна медицинска комисия; Комисия на лекарите]

От тук започва българската следа в делото Катин.

В своята изключително ценна и изчерпателна книга Катынь: преступление против человечества, издадена в Москва през 1996 г. в обем от 304 страници, съветската историчка Наталия Лебедева отбелязва участието на българския лекар патологоанатом доц. д-р Марко Марков в Международната комисия, посетила Катин от 28 до 30.IV.1943 г. Тя представя оценките дадени в т.нар. анкетни карти за всяко разкритие и подписания от д-р Марков заключителен протокол (с.303-304 в посоченото съчинение). Познаването на огромен по обем и обхват масив от документи от различни архиви й дава възможност да твърди, не без основание, че започналия в България "процес против участниците в делата по разстрелите в Катин и Виница" е само опит много преди Нюрнберг да бъде възстановена истината за "гората на смъртта в Катин." Но според авторката "той не се е състоял", поради съгласието на д-р М. Марков да даде нужните сведения на Москва, поддържащи версията на КГБ (ГПУ) и съветското правителство. 21 В подкрепа на твърдението си тя привежда съобщението, което Г. Димитров изпраща до Сталин и Молотов по този въпрос на 19.ХII.1944 г. Тук в изследването, за съжаление, българската следа в аферата Катин се прекъсва. Името на българския лекар д-р М. Марков се споменава отново в Съда на народите в Нюрнберг, където той е призован за свидетел по обвинението от страна на СССР. По твърдение на Н. Лебедева на базата на намерени от нея документи, това става след обстойни срещ със специалисти от КГБ под ръководството на В. С. Абакумов, който е пряко подчинен на Берия. 22

Пред Международния военен трибунал застава един български лекар, който под клетва дава показания за ужасната трагедия в Катин, отказвайки се от зафиксираните през 1943 г. свои оценки. 23

Пред съда на народите е човекът, който само преди месеци (18.II.1945 г.) в показанията си като обвиняем по дело № 3 на III Върховен състав на Народния съд в България е заявил: "Катин завинаги пречупи моя живот!" 24

Какво ни разкриват българските архиви?

Според документите на III Върховен състав на Народния съд от 1945 г., съхранявяни в архива на МВР по дело № 3 (от 18 до 28.II.1945 г.), като член на Международната комисия от България е бил поканен проф. Москов - тогава директор на Съдебно-медицинския институт в София. 25 Под предлог, че немците преди това са отказвали негови молби за творчески командировки, той отклонява поканата. За свой заместник предлага доц. Марко Марков. Началникът на кабинета на Б. Филов д-р Гюров обяснява на патологоанатома, че това е "правителствена мисия решена от министър председателя" и не е възможен отказ по никакъв начин, още повече, че заминаването е след ден и половина. Задачата на д-р Марков, по думите на Гюров, е "само да види какво е направено с извлечените трупове край Катин и да подпише като български представител някакъв протокол, който навярно ще бъде съставен там." 26

Пътуването на д-р Марков става за сметка на Германското посолство в София и със специален паспорт, донесен лично от легационния съветник Морман. В Берлин комисията е приета от директор Тиц - главен организатор на анкетата в Катин, а по-късно и във Виница. Тук д-р Марков се запознава с останалите членове на сформираната експертна комисия: д-р Шпелер - Белгия, д-р Тразмен - Дания, д-р Саксен - Финландия, д-р Палмиери - Италия, д-р Милославич - Хърватско, д-р Бурлет - Холандия, д-р Хашек - Протекторат Бохемия и Моравия (вписано), д-р Биркле - Румъния, д-р Навил - Швейцария, д-р Шубик - Словакия, д-р Орзос - Унгария. Към лекарите от чужбина в Катин се присъединяват и определените от немската страна д-р Конти, медицински инспектор Костедиа, д-р Буц от университета в Бреслау, немски журналисти и организатори.

Кои са характерните моменти от пребиваването на делегацията според разказа на подсъдимия д-р Марков от 18-19.II.1945 г.

На първо място - съставът на комисията и нейните функции. Подборът е направен не от Международния Червен кръст в Женева, а от немска страна, като в нея са включени лекари със съвършенно чужди на целта специалности. В хода на работата в Катин д-р Марков установява, че патологоанатоми в действителност са само 4 души, независимо от вписаните по-късно в протокола на комисията специалности и добавени такива като "криминалистика". Това поставя под съмнение неангажираността на самите тях спрямо организаторите и направените оценки в заключителния протокол.

На второ място са установените твърде странни и неестествени взаимоотношения и връзки между членовете на комисията. Предварително разпределени за нощувка от организаторите; подчертано настойчивата молба да не се събират повече от 2-ма души; да не се коментират резултатите от аутопсиите - всичко това е обяснено с кратката фраза "В името на безопасността".

Трето - По думи на д-р Марков, работата за експертите в Катин започва с предварително извадени от общите гробници трупове, като за всеки от 7-те лекари (другите не работят) са подготвени от 1 до 3 бр. От всеки член на комисията се попълва анкетна карта, в края на която изискват лекарят да впише своята оценка за общото състояние на трупа и времето на разстрела. Заключението (според твърденията на Марков) е трябвало да бъде съставено веднага и без консултации с останалите колеги. За това са следили поставени от организаторите "придружаващи лица". Оповестената и проведена научна конференция има по-скоро информационно-познавателен, а не научен характер. За това говори не само наложеното й ръководство (военно, а не научно-медицинско), а и факта, че се прави по един чужд за слушателите доклад. Основната цел се заключава обаче в това, да бъде одобрен изработения от "самоизбралия се д-р Орзос". Заключителен протокол, за който немската страна настойчиво "подсказва" на Международната медицинска комисия. При всеобщото заключение, че смъртта е настъпвала вследствие на изстрел в тила от близко разстояние, става безсмислено лекарите от комисията да посочват точния изпълнител, което е работа на следствените органи, а не на лекарския екип. В този порядък организираният оглед на разкритите предварително могили и посещението на селска къща - своеобразен музей от вещи на убитите полски офицери, за участниците прилича повече на злокобна тури­стическа разходка, отколкото на научно-експертна работа за лекарски екип. Докарваните под конвой свидетели и то без преводач, наложената дискусия относно възрастта на засадените върху общите могили дръвчета (борчета), буди съмнение и предизвиква към размисъл - както относно извършителя, така и за целта, която така настойчиво преследва Райха със свикването на самата Международна комисия. Де факто, разгласената "само­стоятелност" на поканената Международна комисия остава пълна фикция, защото още с пристигането си нейните членове попадат под прекия контрол на немските домакини. 27

Четвърто - В изказването си пред българския съд д-р Марков смята за твърде "странен", дори "зловещ", начина, по който е подписан заключителният протокол. Подготвен предварително от домакините, той е прочетен "проформа" на участниците в мнимата научна конференция и след това скрит от погледите им до 1.V.1943 г., в който ден самолетът ги отнася към Берлин. По пътя, без обяснения от страна на домакините, полетът е прекъснат. Самолетът е приземен на военното летище «Бела», в глуха горска местност някъде край Варшава (направление Брест-Литовск). 28 Безцеремонната покана "за отдих и размисъл", както и шпалирът от въоръжени до зъби войници от самолета до огромната военна палатка, са шокиращи за повечето лекари. След няколкочасови дебати под натиска на организаторите, най-после се фиксира "единодушно" точното време на екзекуцията - април 1940 г. Всеки член от Международната комисия (по азбучен ред на държавите) е извикан да подпише изготвения от немците заключителен протокол. "Всички делегати безпрекословно се изреждаха и не казваха нито дума. Те не направиха никакво възражение. Нито някой се опита изобщо да се отърве да не подпише. Не беше възможно. Между нас и света беше Гестапо." 29 - така д-р Марков обяснява тогавашната обстановка на съдебните заседатели. Едва след това самолетът продължава маршрута си към Берлин, отнасяйки документа, който така настойчиво чакат в Канцеларията на Фюрера. Той обаче е с фалшифицирано време и място на подписването му - вместо 1.V., летище «Бела», е вписано 30.IV.1943 г., гр. Смоленск. 30

Така под името на България в Заключителния протокол се появява подписът на д-р Марков.

На базата на подписания тогава официален протокол, както и на документалния и описан вещеви материал в Катин, Гьобелсовото министерство на пропагандата отпечатва т.нар. «Бяла Катинска книга» за масовите разстрели в Катин (Amtliches Material zum Massevmord von Katyn. Im Auftrage des Ausweirtigen Amtes auf Grund urkundlichen Beweismaterial Zusammengestelet. Berlin, 1943), излязла в Берлин през 1943 г. На с. 827 са публикувани факсимилетата на анкетните карти и протокола на Комисията, където ясно се вижда, че картата на д-р Марков е без заключение.

Тази «Катинска книга» по-късно е представена на Нюрнбергския съд от страна на защитата като доказателство за вината на съветското КГБ в разигралата се трагедия край Смоленск. 31

В помощ на медиите и пропагандните институти, чрез посолствата на Германия, най-широко се разпространява на множество чужди езици, включително и български (с видимо преводен характер), една анонимна по авторство и издание книга брошура Изстрел в тила с подзаглавие Гората на смъртта при Катин* в обем 39 с. (без автор, издателство, година и име на художника). 32

[* В София книгата вече е извадена от спецфондовете на Народна библиотека «Св. Св. Кирил и Методий» и е на разположение на читателите под сигнатурен № 98248.]

На първа корица в малка подвижна рамка се вижда графична рисунка на полски офицер в момента на разстрела в тила от служител на КГБ. В нея е историята на направените разкрития при Катин, преписката между Полското задгранично правителство на В.Сикорски в Лондон и правителството на СССР, свидетелските показания (по немската версия), посланията на Полския червен кръст и Полския славянски комитет до женевския Червен кръст за сформирането и изпращането в Катин на експертна международна комисия, комюникето на министъра на отбраната на полското емигрантско правителство ген. Кукел от 17.IV.1943 г. относно свещенния дълг на всеки поляк да изисква и знае истината за Катин и др.

Публикувано е заключението на делегацията от полски военнопленници, докарани от немски лагер за разпознаване на колеги и приятели (с.15). Трогващи са изказванията на полския писател Емил Скивски, извадки от дневника на убития кап. Лемански. Подбрани са и документи по пребиваването на международна журналистическа група. В книгата изцяло е публикуван текстът на Заключителния протокол на Международната медицинска комисия с имената на 12-те участници в нея и държавите, чиито представители са те*.

[*Под името на д-р Марков е вписано Доцент по криминалистика, което не отговаря на истината и не е посочвано от него (с.20).]

Съставителите са включили много фотоматериали, скици и схеми на местността, както и факсимилета на част от вече публикуваните в печата статии на лекари участници в комисията (д-р Хашек), на Аугуста Асия във в. "Иа", ръководител на лондонския "Юнайтед трибюн" и др.

В заключението се казва: "Тук е едно доказателство за това, което очаква една страна, която е тикната във войната от Англия и след това предадена на Съветския Съюз. Следователно показва и това, как СССР третира гарантираните от Англия страни. Би ли било по-иначе с Цяла Европа, предоставена от Англия на Съветите?" 33

Едновременно с появата на "Изстрел в тила" по столичните улици и по-големите градове на страната, се разпространява и един плакат (графика, фотоси и колаж) със снимки от Катин. 34

Още тогава произходът им е ясен, но подробности по отпечатването им няма. Личи, че двете книги и плакатът са подготвяни и пуснати в печат много спешно. Богатият им илюстративен материал и огромният тираж на множество чужди езици (М.Марков - "бяха пуснати навсякъде") 35 не будят съмнение относно чисто пропагандния им характер за обслужване на отделни политически сили и групировки.

Засега можем само да предполагаме времето, когато се появяват «Бялата книга» и най-вече «Изстрел в тила». Навярна това е свързано с организирания от Гьобелсовия пропаганден отдел международен Конгрес на националните журналистически сдружения. Той се открива на 22 юни 1943 г. във Виена от австрийския министър на информацията д-р Розенберг. 36 Тридневните заседания се водят лично от д-р Дитрих - шеф на немската пропаганда. На тях 400-те делегати - предимно от страните на Оста и симпатизанти на Хитлеровия режим - изслушват основните доклади за правилната (разбирай профашистка) пропаганда на войната в името на новия световен правов ред. Като пример се дава и отразяването на Катинската афера. В тази светлина се тълкува от участниците и откритото писмо срещу Англия и Русия на шведския писател Кнут Хамсун, който зове за кръвно отмъщение към Англия, "продала се на болшевизма." 37

Книгите за Катин там са имали информационно-христоматиен характер. С трагедията в Гората на смъртта вече се ангажира трайно (и се използва според случая) международното обществено мнение. Но това винаги става в името на политическите цели и държавните интереси на великите сили.

Гьобелсовата пропагандна машина е разработила и разпространила «матрицата» на делото Катин. Тя настойчиво приканва медийните центрове не само в Германия, но и тези от Оста, да оповестят, осветлят и вземат отношение към полската трагедия, разиграла се пред погледа на Англия.

В България Дирекцията на пропагандата видимо поема поставената във Виена задача. На мястото на малките материали, препечатвани от чужди телеграфни агенции, започват да се появяват повече и нови по вид и характер публикации. Градацията е от общоинформативни към авторски (български или преводни) статии, репортажи, коментарни бележки и др. Те задължително са свързани не само със злободневния интерес, но и с професионалния статус на читателската аудитория. Използва се умело и предоставения от германска страна фотоматериал, познат от публикациите на световната преса. Направеният за първи път от автора на тази студия обстоен преглед на периодичния печат у нас- в старите предели на България(столични и тези на окръжните центрове Пловдив, Варна, В.Търново, Ст.Загора, Русе, Плевен, Силистра, Дупница, Свети Врач, Перник, Шумен, Кърджали) и така наречените" нови земи" (над 65 заглавия) и програмите на радиото по аферата Катин ни дават основание да твърдим, че 2 са нещата, които внасят чисто български щрих в отразяване на това събитие от медиите в Обединеното Царство:

- това са многобройните политически карикатури - «уводки» или оформените постоянни графични карета. Те са стара традиция в българската преса, заложени от видния художник-карикатурист Ал. Божинов;

- и второ - умело направените паралели и сравнения между горещата точка Катин в геополитиката на великите сили и балканските проблеми на България, свързани с новоосвободените земи в Македония и Беломорието, отбелязано дори от шведските информационни вестници.

От тук идват нюансите в засяганите въпроси.

- За медиите от "Майка България"* те са свързани преди всичко с глобалния въпрос за разкриване същността и слабите страни на т.нар. антихитлеристка коалиция и пренебрегваните от нея национални интереси на малките държави. Такива са материалите във в. «Родина», публикувани в рубриката От нашата наблюдателница; в седмичника «Папагал» със злободневните политически стихчета на Ст. Миленков и приложените карикатурни плакати на М. Бонев и Г. Петров; «Народен вестник», в който всички катински материали носят епитетите - "трагични", "злокобни" и "изобличаващи съветските убийци". Заключението в тях, че "невинният не бяга от светлината" е потвърдено и от материалите на в. «Зора», «Църковен вестник», «Войнишки вести», «Родина», «Изгрев»,"Утро", сп. «Отец Паисий» и "Нова Европа" , в.«Илюстрована политика» ,"Подем", "Светлина","Юг", " Бяло море"-Кърджали "Беломорска Тракия"-Гюмюрджина и др.

[* Има се предвид територията на България до 1941 г. без земите от Добруджа, Беломорска Тракия и най-вече Македония. Комисия се препечатват от книгите дословно, без посочване източника на информация.]

- За печата от новоосвободените земи централно място заемат публикациите, отразяващи тежкия жребий на граничните райони, които по волята на "големите" стават разменна монета или залог в политическите им игри. Вестниците «Целокупна България», издаван в Скопие, «Беломорска България» - в Ксанти, «Български юг» - в Серес, «Беломорска Тракия»-Гюмюрджина,"Западна България"-Пирот, «Устрем» и «Сигнал» за специализираните немски и български корпуси в Беломорието, разглеждат злодеянията на съветските палачи при Катин като нечувана саморазправа с малките народи или важни стратегически територии. Паралелите с Беломорието се налагат от само себе си. Материалите от Международната лекарска

Според показанията на д-р Марков, дадени през февруари 1945 г., книгата и плакатът за Катин са дело на Гьобелсовия пропаганден институт в Германия. Той смята, че в тяхното съставителство (без д-р Орозос навярно) няма участник от Международната комисия. Характерът на текста не е медицински, а и на всички е било строго забранено да фотографират по време на пребиваването си. Материалите от работата на Комисията те получават по-късно по местоживеене. Книгата Изстрел в тила е връчена на д-р Марков месец след завръщането му от Германия в 2 варианта - на български и немски език. Пратката е придружена с любезна, но твърде настойчива покана към него да допълни лично липсващото становище в анкетната карта и да вземе по-активно публично отношение към "видяното при Катин". Той тактично, но категорично отказва с думите "нямам какво повече да добавям" 38. И запазва мълчание.

Под нито един от материалите, излезли в българската преса, не стои подписа на д-р Марков - прекия участник в разкритията на Катинския ад. Въпреки многократните покани от страна на немското посолство, ръководители на висши български инстанции (Б.Йоцов, д-р Д. Шишманов) и профашистки организации. Д-р Марков не изнася публични лекции и не участва в радиопредавания или коменарии по въпроса. 39

Според показанията на обвиняемия и свидетелите пред съда, мълчанието му е предизвикано от стреса след видяното и най-вече преживяното в Катин, както и от настъпилия у него дискомфорт и душевно раздвоение. Те са провокирани от твърде нелогичното поведение и на двете спорещи страни и от очевидно скриваната истина.

На първо място от неприкритото желание и настойчивост на нацистите да се организира на всяка цена Международна комисия в "името на истината". Те в действителност "измъкват" от нея нужната им констатация, оформена в Заключителен протокол. Въпреки обещаната дискретност и аполитичност, Заключението веднага става пропаганден политически коз срещу СССР и страните от антихитлеристката коалиция. От друга страна - твърде обърканите и неубедителни по същество обяснения на съветската страна сериозно поставят под съмнение истинноста на твърденията й. Съдбата на 15000 полски офицери за здравомислещия човек не може да бъде зачеркната или решена чрез противоречащи си комюникета, при това с твърде безапелационен и обиден за полската страна тон. 40

Не можем да не отбележим, че д-р Марков, дори и като подследствен, е следвал една определена линия на поведение в показанията си. Това, което се отнася до работата по лекарската специалност, той е огласил точно и ясно с професионална добросъвестност и видима компетентност. И в Катин, и по-късно, той лично никога не дава точно фиксирано време на разстрелите - 1940 г. по немската или 1943 г - по съветската версия. Винаги е отклонявал конкретния отговор, позова-вайки се на некомпетентност в тази област. В същото време д-р Марков не проявява никакъв страх или колебание, когато се засягат човешки добродетели или морални устои. В съдебната зала, давайки официални обяснения по делото си, подсъдимият не се колебае да отдели от определеното за собствената си защита време и да насочи вниманието на съда към личността и съдбата на своя колега от Чехия д-р Хашек. За момент от обвиняем д-р Марков се превръща в задочен защитник на още един участник в Катинското дело, за чиято съдба до този момент не се знае нищо и той се безпокои за него дори в следствения затвор.

Проф. д-р Хашек работи в Пражкия университет до закриването му след нацистката окупация. Той и многочисленото му семейство се преселват в покрайнините на града в своеобразно гето за прокудени интелектуалци на Чехия. Преживява благодарение на средствата, получавани от двамата му сина от случайна наемна физическа работа. Самият той нямал възможност да работи по специалността си в научни институти, лаборатории или дори клиники. Агентите на Гестапо го издирват в тази "гробница за интелектуалци". С тяхна помощ само за 24 часа той от гонен, нежелан и безработен чешки професор става представител на страната в Международната медицинска комисия на Червения кръст.

Д-р Марков изтъква доблестното държание на професора в Катин и особено факта, че той единствен отправя открит протест срещу организаторите, които в протокола го вписват не като представител на Чехия, а на протектората Бохемия и Моравия. Патриотизмът на д-р Хашек проличава и в публичния му отговор срещу язвителната забележка на организатора Тиц, че е професор в бившия Пражки университет, с многозначителните думи: "Той някога пак ще отвори врати!" Такъв отговор в определена ситуация може да послужи като сигурен пътен лист към някой концлагер. Именно поради това показано мъжество, д-р Марков неколкократно подчертава пред съдийския състав и публиката уважението си към колегата, дръзнал да критикува според възможностите, наложения над членовете на комисията режим.

Д-р Марков отбелязва, че при съвършенната система на следене проведените между тях разговори в т.нар. хотел явно са "засечени" и д-р Хашек е бил предупреден недвусмислено, "на четири очи" от домакините, че при неспазване на условията им не отговарят за личната му безопасност!!.. Въпреки това професорът от Пражкия университет подписва подготвения от д-р Орзос заключителен протокол на 1.V едва след кратък, но видимо "съдържателен" конфиденциален разговор извън палатката с военния отговорник Хес. В самолета до Берлин д-р Хашек не разговаря с никого. Д-р Марков твърди, че колегата му не по свое желание, а навярно по принуда, е бил заставен да напише обширни статии за съветските зверства в Катин, които се препечатват от множество агенции и вестници по света. "Този човек, нито по чувства, нито по убеждение, което изгради у мен, нито по логика, съобразена с личната му съдба, разрушена от германските окупатори на родината му, не можеше да бъде убеден в това, което подписва и това, което е дал после, като изява в печата." 41 - завършва защитната си реч подсъдимият д-р Марков.

Човешка добронамереност и колегиалност или хитър ход пред съда?- с едно доуточнение: в изследването си Н. Лебедева привежда доказателства, че "обработката" на свидетелите за Нюрнбергския процес от новоосвободените страни от Балканите и Централна Европа КГБ започва в края на 1944 г. Много вероятно е д-р Марков, попаднал в полезрението на съветската институция и "имал вече среща с нея", да е разбрал трагичното положение на своя колега при установения нов политически режим в Чехия.

Проф. д-р Хашек за съжаление е "утвърден" от Гестапо за участник в Международната анкета по злодеянията във Виница, а антисъветските му статии са тиражирани и цитирани в милиони екземпляри. Така проф. Хашек се оказва в клещите между Гестапо и КГБ. Навярно, изтъквайки от трибуната на съда неговия искрен патриотизъм и ненавист към фашизма, д-р Марков се е надявал чрез медиите, които отразяват нашироко и подробно заседанията на съда, да помогне на своя колега в новото "разделно време" на неговия живот. И е бил уверен в неговата невинност. Навярно е така, защото за никой друг участник в Международната комисия д-р Марков не споменава в защитната си реч, коментирана подробно във вестниците при новата ОФ власт - «Работническо дело», «Отечествен фронт», «Изгрев», «Народ», «Земеделско знаме», сп. «Българо-съветска дружба» и др. За всички тях "Завесата на аферата Катин се вдига" и се вижда "най-голямата международна фалшификация на нацистите".

На 28.II.1945 г. III върховен състав на Народния съд от 1945 г. произнася своята оправдателна присъда над д-р Марков - от Нова Загора, 44 годишен, женен, доцент в Съдебно-медицинския институт София. 42

В зачетената от председателя Б. Лозанов присъда се отбелязва, че д-р Марков, участник в Международната медицинска комисия, устроена по принуда от немското правителство за изследване масовите гробове в гората Катин при Смоленск, "със слово, печат или действие" в или вън от България не е допринесъл нищо ценно и съществено за провеждане политиката на тогавашното правителство у нас, "несъвместими със задълженията на България като неутрална страна към СССР, което го оправдава по обвинението му по чл. 2, т. 2 и 10 от ИЗ за Народното събрание." 43

Тоест, процес е имало.

Друг е въпросът в името на кого е подведен под съдебна отговорност българинът д-р Марков и кое го оневинява? Силата на фактите и неподкупността на Темида или съгласието да сътрудничи на съветският КГБ при новата обществено-политическа ситуация в България след извършената на 9.IХ.1944 г. промяна?

Дали е бил искрен в твърденията си д-р Марков пред българския съд?

По всяка вероятност да.

Няколко са фактите, които ни дават основание да приемем решението на съда като обективно и справедливо:

- Д-р Марков е извикан по спешност за Катин и му е наредено, дори след отказ от негова страна, да замине като български представител;

- Поставен в екстремални условия на изолация и постоянен контрол, той все пак прави опит да не подписва документи, не издържани в научно отношение и с не проверени и сверени данни;

- След завръщането си, той само официално оповестява за приключване на командировката и не участва в пропагандната кампания у нас, подета по настояване на немската легация. Тази му позиция го прави нежелан член на делегацията за зверствата във Виница. Това становище е изразено при официалните разговори в правителствената канцелария от представителя на немската легация у нас.

- В последните месеци на мълчалива самоизолация, най-вече от професионалните среди, д-р Марков е преследван постоянно от зловещата сянка на Гестапо, което му напомня за себе си с всяка отправена пряка или косвена заплаха за разправа с него и семейството му.

Следователно оправдателната присъда е съвсем логична. Катин се превръща в залог с особена стойност, разиграван не само в сферата на висшата политика, но и в живота на всеки, който се е докоснал до тайната му.

Това, което се премълчава в залата на съда е, че д-р Марков, изплъзнал се по чудо от лапите на Гестапо, попада в клещите на КГБ. Той е много необходим на съставената специално за случая Катин с Указ на Върховния Съвет на СССР Извънредна комисия с ръководител Н.Н.Бурденко. Притиснат "по сталински", прекият участник - лекарят М.Марков, след месец дава своето съгласие да свидетелства в полза на съветската версия. Навярно изборът му е бил труден, но предрешен. Още през 1943 г. патологоанатомът пред свои близки и пред научния си ръководител проф. д-р Москов изразява съмнение относно истината по "добре обмислената и изключително умело създадена мистерия Катин", превърнала се в кошмарна сянка на живота му.

* * *

Трагичната съдба на символа Катин предизвиква и до днес интерес и е обект на научни изследвания и търсения от страна на историците. Коя е причината? Може би в заключителния протокол на Международния военен трибунал за съдене виновниците за разпалването на Втората световна война. Както знаем съдът НЕ ВЗЕМА конкретно становище за виновниците по Катинската трагедия. Нещо повече. В раздела за военопрестъпниците в обем на 2,5 страници се признават и вписват само разстрелите в Саган, но не се споменава нищо за Катин. Това се тълкува като недоказаност на обвинението. 44 Според Лебедева, по репликите на съдиите става ясно, че те не вярват на свидетелите и от двете страни. Пред тях е бил обемистият отчет на немската защита Бялата катинска книга, свидетелските показания на ген. Оберхойзер и още двама командири от армиите «Център», както и заключителния протокол на Международната медицинска комисия от 1943 г. Според изказаните тогава мнения, той обаче е твърде "единодушен, бързо и безпроблемно съставен" от разностранната по специалност медицинска комисия, в която точно патологоанатомите са в най-малък процент. След оповестените вече пред света зверства на фашизма в Бухенвалд, Равенсбрюк, Освиенцим и др. в окупираните територии е трудно да се приемат стопроцентово доводите срещу извършителите на катинското дело.

Имал ли е повод за недоверие Военният трибунал в Нюрнберг към предявените от съветска страна обвинения?

Решително да.

- От една страна се знае, че съветско-полските отношения открай време са пределно сложни. В сферата на дипломацията те са един безкраен лабиринт, в който Катин по зла воля на съдбата заема ключова позиция и влияе върху тях и до днес;

- Известно е, че през 1943 г. след скъсването на дипломатическите отношения между СССР и Полша (25.IV.1943 г.) и разкритията на Гьобелсовата пропаганда (март-април 1943 г.), съветската защита е твърде слаба, несъгласувана, допуска груби грешки, несъобразени с медународния протокол и създава смут и недоверие дори в средите на симпатизантите си. Това дава повод на Задграничното полско правителство в Лондон да реагира остро и все по-настоятелно (въпреки намесата на Англия) да изисква от Москва истината за Катин. Започнатите от него политически "совалки" не са по вкуса на Сталин и Чърчил. Само седмици след искането за разкриване на истинските виновници за престъплението, полският премиер В.Сикорски загива твърде мистериозно в самолетна катастрофа над Гибралтар, завръщайки се в Лондон от мисия сред полската войска и дипломатическия корпус в Кайро. На панихидата в базиликата «Естрем» в Лисабон, генерал Пилсудски нарича инцидента "Катинска афера", чиято нова жертва е премиерът Сикорски. 45

У нас в. «Целокупна България», базирайки се на немски и италиански източници, поставя категорично заглавие "Ген. Сикорски убит" и назовава виновниците за инцидента, "отдавна подготвян от англичаните и внушаван от болшевиките". 46 Списание «Отец Паисий» нарича инцидента "едно тънко замислено и майсторски проведено начинание за отстраняване на неудобния съюзник." 47 В. «Зора» припомня всички мистериозни убийства на видни личности, дръзнали да застанат на пътя на Форийн Офис, както и карикатурата на Ал. Божинов Крокодилски сълзи в лондонския зоопарк 48. Хумористичният «Папагал» на в. «Нашенец» посвещава 3 последователни свои плаката на катинските дела и Сикорски - "изхвърлен от политическата въртележка" или "скъсан на изпит" от антихитлеристката коалиция 49.Уводните карикатури на известният вестник "Щурец" на Райко Алексиев и неговият събрат" Щука" непрекъснато "коментират" със средствата на рисунката и графиката поведението на съветската страна, като включват и специални рубрики "Радиокоментар" и "Весел политически календар", посветени на текущите събития по полския въпрос , западните демокрации и Русия. В-к «Български юг» тиражира най-удачната карикатура в памет на Сикорски, работа на Ал.Добринов. В нея Интелижънс сервис поставя пред олтаря на Бога-Сталин жертвеното агне Сикорски с думите: "Приеми този евтин курбан, царю болшевишки! И други емигрантски агнета са на твое разположение!" 50

За оневиняване на съветската страна и утвърждаване на истината по Катинското дело и всички злодеяния, извършени от немските агресори в Съветската страна, с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 2.ХI.1942 г. е образувана Извънредна държавна комисия с председател Н.М.Шверник и членове - видни политици, писатели и духовни лица. Съставът й обаче е коментиран в американския Сенат неласкаво, поради нейния обществен, а не съдебно-правен състав. В рамките на тази комисия започва да работи и друга, под ръководството на Н.Н.Бурденко, която специално се занимава с Катинското дело. Както се знае днес, изследванията и експертизата на представените от нея в 1946 г. документи доказват, че те са изцяло фалшифицирани. Това е още едно потвърждение за вината на съветската страна. Избраните от комисията за свидетели - проф. Д. Базилевски, д-р В.И.Прозоровски и д-р М.Марков са свързани с деяния, които в една или друга степен са били в услуга на фашисткия режим и следователно будят подозрението на Международния съд за обвързаност и нелоялност към делото. 51

Будят съмнение и някои политически ходове на Сталин в този период. Това са неочакваното разпускане на III Комунистически интернационал, издигане знамето на славянското единство чрез активизиране на "забравения" Всеславянски комитет и поведението на Сталин на Техеранската среща.

На пръв поглед в обсега на тези събития не влиза Катинската трагедия. Но при по-внимателно запознаване с фактите се доказва, че залогът Катин се вписва в тях неизменно, а "случаят Сикорски" само идва да потвърди истината, че както всеки айсберг, сталиновият политически режим има и друга невидима, но по-страшна част - КГБ.

Тези тънки особености на политическия момент са уловени много добре от българските журналисти. И затова темата Катин не отпада, а се задълбочава в творческите им изяви, много от които имат твърде точно попадение от политическа и професионална гледна точка. В областта на публицистиката самите теми налагат ретроспективен анализ, паралелна или сравнителна характеристики. Политическата карикатура като жанр все повече се налага в сферата на ангажирания печат. Със средствата на метафората или чрез използване на народни умотворения се достига до обобщения при внушаващи изводи. Там, наравно с утвърдените имена Ал.Добринов и А.Божинов се изявяват и други творци като К.Добринов, К.Каменов, М.Бонев, Г.Петров, Цв.Цеков, Ст.Сърмабоджов и др.

Как изглежда този "политически албум"?!

Не саможертвено, а плод на хитър замисъл от страна на съветското правителство е решението за разпускане на Коминтерна. Пред кореспондент на Ройтер Сталин изтъква две главни причини за този акт отхвърляне на лъжите, че Москва се меси в живота на другите народи и разобличаване интригите на лейбъристите, че компартиите, подчинени на Комунистическия интернационал, работят в ущърб на своите народи. 52 Но целта е друга - необходимо е да се измени имиджа на СССР пред световната общественост, който е така успешно атакуван от Гьобелсовата пропаганда чрез разкритията при Катин. В книгата си К. Андрю и О.Гордиевски отбелязват, че именно след 13.IV.1943 г. КГБ форсира акцията "активни мерки", чрез която съветското разузнаване се опитва да манипулира обществото относно съветската политическа система, изключваща насилия и терор. Правят се опити да бъдат туширани и заменени в съзнанието на милиони хора представите за ужасяващите условия на живот в ГУЛАГ, трудовите колонии и лагери в Сибир, където са държани и избити полските офицери от Катин. В старанието си, някои от агентите, като видния писател и публицист П.Смолет, стигат до абсурд. Те се опитват да представят тези каторжнически колонии, изградени от лагеристите под ръководството на НКВД, като начало на "свободни и благоденстващи територии като Австралия, чиито основатели също са били каторжници!" 53

В отговор на тези нелепи и алогични твърдения «Народен вестник» отпечатва постановлението на ЦК на ВКП (б) от 5.IХ.1918 г., в което червеният терор се приема официално като форма и способ на управление; сп. «Идеи и дела» дава място на статията Две системи - два свята на архим. Николай Гаврилов 54; «Църковен вестник» излиза с работата на В.Вълев Болшевизмът убива свободата" 55; в «Търновски епархийски вести» - Животът в Русия ужасен 56, а «Беломорска България» оприличава Съветския Съюз на затвор, от който да излезеш е не по-малко трудно отколкото да влезеш 57. Но заедно с «Родина», «Устрем», «Утре», «Папагал», «Сигнал», «Зора» обобщават, че този дипломатически трик или "болшевишки отскок" има за цел "комунизирането на света чрез световна революция". А за осъщес-твяването на тази цел средствата не се подбират, дори ако това са 10000 човешки живота.

На първа страница в-к «Целокупна България» помества обзорната статия на Н.Коларов Новото знаме на Москва и карикатурата на К.Каменов След Катин. 58 Тя илюстрира безцеремонното търгашество на Сталин с паметта на полските офицери от Катин. На нея самодоволно изпъченият генералисимус, примиренчески вдигнал ръка към смръщения Сикорски, говори: "Ех, де, голяма работа, другарю Сикорски. За някакви си 10000 офицери. Тури му пепел и това си е!". В-к «Илюстрована политика» разглежда дейността на Коминтерна в българските села в Украйна в контекста на "братско равенство", правейки аналог с разправата в Катин и новоразкритата не по-малко жестока афера Виница 59. Това е и подтекстът на водещата седмична карикатура на в. «Български юг» на същия художник. Тя е чудесна илюстрация на българската поговорка "Вълкът (мечката-СССР) козината си мени, но нрава - не" 60.

В споменатото интервю пред Ройтерс Сталин в заключение заявява, че лично той и съветското правителство са за "бъдеща общност на всички нации, основаваща се на равенство". В същото време по негово нареждане се подготвя и провежда III конгрес на Всеславянския комитет (учр. 1941 г), чиято главна цел е да "насърчава и координира борбата на славянските народи в битката и разгрома на фашистка Германия" 61. Зад високохуманната мисия и цели на Комитета се скрива решението на Сталин да не изпуска контрола не само над комунистическите партии, но и над все по-укрепващите общи антифашистки фронтове в Европа. Т.е. целта е да се подмени една донякъде дискредитирана организация с друга, обществена, на по-широка основа, чието ръководство отново да е в ръцете на Москва. Маневрата обаче не остава незабелязана. Реакцията в Европа е сдържана. Сянката на Катин пада и върху тази по същество високохуманна инициатива.

В България официалната преса дава информации за събитието, но излизащите в новите български земи в. «Целокупна България», «Народен вестник», «Устрем», като припомнят в близък хронологичен план хода на съветско-полските отношения, разстрелите в Катин, разрива в отношенията между СССР и Полша и мистериозната смърт на Сикорски малко след това, изразяват съмнение относно "чистите помисли и памет на болшевиките към "братята славяни" и афишираното равенство и спазване на суверенитет 62. Централният печат коментира събитието сдържано, в унисон с дипломатическото премълчаване на някои очевидни истини. Но пресата от новоосвободените земи е по-нецензурирана и крайна в оценките. Всички характеризират събитието като "панславянска комедия" и "сталинско кокетство". Необявеният конкурс за злободневна политическа карикатура печели К. Каменов с творбата си във в. «Български юг» от 27.ІІІ. 1943 г., посветена на пагубната сталинска лакомия за чужди територии. В нея наведен над масата със запретнати ръкави - Сталин със стръв огризва последните остатъци от жертвеното животно Полша. В същото време във в. «Народен вестник» К. Каменов представя Чърчил като хитър драгоман, който на безценица продава на Сталин мома Сикорка при Гергьовското спазаряване на Полша 63.

Вторият трагичен жребий на Катин става Техеран. Тук Сталин успява да наложи искането си за признаване на полско-съветската граница от 1941 г. Реакцията на полското задгранично правителство е остра. Новият премиер С. Миколайчик дава изявление, че ще следва политиката на предшественика си. Сталин недоволства открито от премиера, но нито Рузвелт, нито Чърчил не повдигат въпрос за Катин в "името на мира и разбирателството между съюзниците". Причината за "продажбата на полските офицери" според английския историк Кр. Андрю е желанието да не се появява разкол по повдигнатите въпроси и известни морални угризения спрямо воюващата сама вече четвърта година Червена армия 64.

Реакцията на пресата обаче е остра. Някои от централните вестници припомнят част от изказване на Чърчил преди войната, в което той говори за непреходните съветски попълзновения към Полша (като към плячка) и способите, които се прилагат за утвърждаване на режима: "Голяма част от народа, който 20 години беше живял свободно, просто изчезна. Една част в Сибир... друга по-далече..." 65. И журналистите поставят въпроса за политическото мълчание на министър председателя днес. Като илюстрация е карикатурата От лукаваго... във «Беломорска България», в която Сталин спокойно пуши лулата си, пазен от Чърчил и Рузвелт в гора от кръстове и дървета, на едно от които има табелка, че това е лобното място на 10000 полски офицери убити от ГПУ. "Щом са с мен, разсъждава Сталин, значи всякакви викове за човеколюбие и анкети на международни комисии са от лукаваго...". В друга карикатура се осмива колебливостта при вземане на решения по отношение на Катин. Запитан как ще обясни изчезването на 15000 полски офицери, Сталин отговаря, че от този висок пост изявления за дреболии съветското правителство не дава. 66

В обширни материали «Народен вестник», «Зора», «Целокупна България» разясняват защо Англия прикрива така упорито Сталин. И отговарят. Самата тя има интереси тук на Балканите, а за разменна монета може да послужи Гората на смъртта. Така сянката на Катин остава върху съюзническата дипломатическа маса.

Последвалата след Техеран преписка между Сталин и Чърчил (I - II.1944 г.) по полско-съветските отношения и най-вече по договорените граници се развива отново под сянката на Катин. Сталин поема твърд курс по отношение правителството на С. Миколайчик именно поради това, че "вместо да се разграничи от този фашистки акт (т.е. Катин) на Сикорски, обявява, че ще продължи неговата политическа линия и не дезавуира участниците във враждебната кампания срещу Съветския съюз" 67 Тази упорита настойчивост на задграничното правителство в Лондон развързва ръцете на Сталин в по-нататъшните му действия спрямо Полша. Победният ход на Червената армия към Берлин дава възможност да се наложат и осъществят както послушното правителство на Нова Полша, така и включването на полската армия във военните действия на съветския Генерален щаб. 68 Но Сталин, върху съвестта на който стои сянката на Катин, упорито не допуска Полша на дипломатическата маса до ... Нюрнберг.

Замисълът на Сталин и КГБ е чрез Международния военен съд след края на войната да се "узакони" завинаги съветската версия за полската трагедия по познатата презумпция "победителите не ги съдят". А за това е необходим именно д-р Марков - показал съмнение и въздържаност по отношение на добре организираната както от германска, така и от съветска страна мистерия Катин. Само така може да се обясни фактът, че в обвинителния акт, представен от съветската страна в Нюрнберг, в раздела за военните престъпления, са включени и присъдите на Народния съд от 1945 г. по участието на българи в Катино-Виницките дела (твърде скромни в сравнение с подобни процеси в Югославия, Полша, Чехия и пр.)

И още едно възелче в недостойната игра на великите сили за Катин. От подготвените от съветска страна 53 руски и чужди свидетели по решение на Трибунала в Нюрнберг са допуснати само трима. Единият от тях е д-р М.Марков - титулован вече като професор 69.

Вероятно изборът на КГБ и съветската страна на обвинението пада върху него не като "най-послушния", а като най-важния свидетел по твърде уязвимата и рехава за тях афера край Катин.

В съдебната зала на 1 юли 1946 г. д-р Марков отново дава клетва за истинност на показанията си, след като вече се е отказвал от подписа си, поставен под заключителния протокол на Международната комисия от 1943 г. За разлика от казаното при първия процес, д-р Марков прави две важни признания. За първи път той сам фиксира времето на разстрелите - не по-рано от последната четвърт на 1941 г. (с. 495) и второ - д-р Марков доказва фалшификацията на подписването на Заключителния протокол, относно мястото и вре-мето, като обяснява и обстоятелствата, при които това е извършено.

На 2.VII.1946 г. Международният съд в Нюрнберг освобождава свидетеля по делото точно в 10.00 ч. и той твърде притеснено излиза от залата на Трибунала. За съдебните заседатели е ясно, че "между големите" отново е имало залог и името му е КАТИН. В него обаче българският лекар д-р Марков е принуден да участва по волята на съдбата. Попаднал в желязната хватка на две зловещи и еднакво отречени от историята институции - Гестапо и КГБ, той е трябвало да защитава преди всичко живота, а после и бъдещето си. И той, според документите в архива, се е постарал да го направи честно, по своему.

След публикуваните над 2000 научни изследвания и най-вече, провокираното от историците официално заявление на ТАСС от 13.IV.1990 г., с което Правителството на СССР признава виновността на съветската страна по делото Катин, то се превърна в символ на всечовешко обвинение срещу тоталитарната сталинска система. Българската следа в него прекъсва с пречупения завинаги живот на един млад лекар. Архивните документи доказват, че в гигантския сблъсък на двете жестоки системи, за които моралът е само една презумпция, българинът д-р Марко Марков се е държал достойно, според силите и възможностите си.

Послепис

За това, колко трудно е било да отстояваш жизненото си кредо в такива преходни времена красноречиво говори фактът,че много скоро след края на войната "залогът Катин" от Нюрнберг отново е разиграван, този път не само на дипломатическата маса, а и в политическата сфера.

През 1952 г. по време на войната в Корея, трагедията от Гората на смъртта край Смоленск възкръства на историческата сцена,Използуваното от американска страна бактериологично оръжие не само срещу корейската армия, но и мирното население дава добър повод на Съветското правителство да организира световна антиимпериалистическа и антиамериканска кампания. В отговор на това и за по-скорошното и прекратяване американският Сенат след шумно отразявани в медиите дебати сформира специална комисия за преразглеждане на доказателствата по мистерията с разстрела на полските офицери . Така залогът Катин отново е пуснат в ход.

В отговор на американските решения печатът в СССР, а след него и цялата преса в страните от т.н. съветски блок, организирано започват своята кампания за доказване правотата на решението от Нюрнберг. Те характеризират "американските империалисти като приемници не само на хитлеристите, но и на пропагандния Гьобелсов репертоар". В пълен текст задължително те препечатват публикуваният на 26 януари 1944 г. във в "Правда" Заключителен протокол на Специалната комисия на СССР за извършените престъпления от фашистка Германия. Вестниците в България "Работническо дело" и "Отечествен фронт", "Земеделско знаме" не правят изключение. От 5 до 16 март 1952 г. страниците им са изпълнени с материали в защита на съветската теза. За по-голяма тежест и достоверност "свидетелят от Катин" навярно е "посъветван" да вземе отношение и направи изявления отново в полза на съветската страна. На 15 март 1952 г. проф.Марков, вече ректор на Софийската медицинска академия, дава пресконференция, на която присъствуват представители на всички световни телеграфни агенции и делигираните у нас пресаташета. На нея д-р Марков показва и изчита две писма / от лятото на 1948 г. и февруари 1952 г./ на г-н Джулиус Епштейн и Американска комисия за разкриване истината по случая Катин съставена от частни лица и конгресмени. С тях те го насърчават да разкаже истината за Катин. По обясними днес причини , той оставя тези послания без отговор.В последвалото изложение по–нататък д-р М.Марков повтаря вече казаното от него пред Народния съд 1945 г. и Нюрнберг 1946 г.

"Раздухването" на случая Катин в международен мащаб има твърде отрицателен, дори трагичен резонанс върху нелекия му жизнен път, не толкова професионален, колкото в морален аспект.Както отбелязва неговият асистент д-р Йордан Калчев, професорът му отново е принуден да живее "между воденичните камъни на историята".

В апогея на наложения сталинизъм за "ревностните партийни дейци" е било твърде лесно да "открият затаения враг " и се издигнат в кариерата обкичени с лаврите на комунистическата преданност. Новата злокобна сянка на д-р М.Марков става д-р Стефан Нейков-човек с ограничени възможности и големи амбиции в кариерата.Вследствие на неговите доноси работата в Катедрата, чийто ръководител е професор М.Марков ,е обследвана 5 пъти от различни по ранг и състав комисии.Новата обективна обстановка и политически повеи, както и личното застъпничество пред Тодор Живков от страна на д-р Иван Попвасилев, налагат окончателно решение по въпроса.На 16 юни 1961 г., ,подчертавайки партийната загриженост за реализацията и израстването на кадрите, излиза специално Решение на Секретарията на ЦК на БКП "За състоянието и за подобряване на работата на катедрата по съдебна медицина към ВМИ София". Д-р Нойков е отстранен от работа в катедрата. Независимо от това обаче "доброжелатели"-кариеристи при всеки удобен случай, и най-невероятното, свързан с профасионалната му работа, го обвиняват в "антипартийно поведение, недобросъвестност и двуличност"/!?/, припомняйки му Катин. През лятото на 1967 г. сърцето на д-р М.Марков, прекарал вече два тежки инфаркта, не издържа поредните безпочвени обиди.След бурно заседание в Медицинския факултет в Пловдив на път за София той умира.

Така угасва един живот, "пречупен завинаги" още през 1943 г. в Катин, превърнал се заедно с простреляните полски офицери трагична жертва на историята.

Бележки

1. Андрю К./О. Гордиевски. КГБ: Поглед отвътре (или тайната история на неговите чуждестранни операции от Ленин до Горбачов). т. І., С ., 1992, с. 259
2. Бабий Яр под Катынью? (документы) – «Военно-исторический журнал» (ВИЖ), 1990, №12, с. 35.
3. Пак там.
4. Кодово название на операцията на Гестапо от 18.ХІ.1939 г., с която започва погромът на еврейското население; "Мъгла и мрак"- операция на Гестапо от 7.ІХ.1941 г. за тоталното унищожение на всички противници на Фюрера и Райха от Германия и в завоюваните територии. Виж по- подробно Нюрнбергский процесс, М., 1970, с. 48.
5. Официално оповестена характеристика на полската нация по време на процеса срещу младежа Ян Лопата през 1940 г., обвинен в злодеяния над господарите си арийци. Пак там, с. 95.
6. Цит. съч., ВИЖ, 1990, № 12, с. 33.
7. Сикорски, Вл. (1881-1943) Полски военен исторически деец. Министър – председател и военен министър през 1922–1923 г. От 1939-1943 премиер на задграничното правителство; военен министър и командващ въоръжените сили. Загинал над Гибралтар
8. Преписка на председателя на Министерския съвет на СССР с президента на САЩ и министър-председателите на Великобритания по време на Великата отечествена война 1941-1945 г. С ., 1983, с.157.
9. Пак там, с.157, док. №154.
10. Цит. статия, ВИЖ, 1990, №12, с. 33.
11. Преписка . . . с. 157, док. 164.
12. Цит. материал, ВИЖ, 1990, №12, с. 34.
13. Пак там, с. 30-36.
14. Цит. материал, ВИЖ, 1990, №12, с.30-36.
15. Изстрел в тила [Берлин, 1943] , с.12-15.
16. ВИЖ, 1990, №12, с.33.
17. Пак там.
18. Пак там, с.35.
19. Преписка между . . . с.151, док. № 150; док.№153, 157, 158, 159.
20. Пак там, док.№153, 159; Чърчил, У. Втора световна война. Мемоари, С., 1993, т. І, с. 416-417; с.448.
21. Лебедева, Н. Катынь: преступление против человечества, М., 1996, с.304.
22. Пак там, с.304.
23. Нюрнбергский процесс, М., т. ­­II, 1955, с. 487-495.
24. Архив на Министерството на вътрешните работи (Арх. МВР) , Народен съд (НС) , ІІІ върховен състав, дело №100, с. 92.
25. Пак там, с. 1-3.
26. Пак там, с. 7.
27. Пак там, с. 20-41.
28. Пак там, с. 81.
29. Пак там, с. 79.
30. Изстрел в тила . . ., с. 29.
31. Лебедева, Н. Подготовка Нюрнбергского процесса, М., 1975, с.172-187.
32. Изстрел в тила, с. 38. Книгата е иззета от фондовете на всички библиотеки в страната, съгласно постановление № 12 на Министерски съвет от 6. 10. 1944 г. (вж ЦДА на РБ, ф.2, оп. 1, а.е. 85, л. 87-94). Сформираната за целта комисия, в която участват: председател Леонид Паспалеев – от министерство на пропагандата, писателят Арманд Барух от НК на ОФ, Анна Христова от Народна библиотека и Петър Панайотов от Дирекция на милицията, изготвя специални списъци на забранените книги с антисъветски и профашистки характер. "Изстрел в тила" фигурира под № 565. (вж УДА на РБ, ф.2, оп.1, а.е. 85, л. 53, а.е. 86, л. 15).
33. Пак там, с. 39.
34. Арх. МВР, НС – дело № 100, с. 93- 94.
35. Пак там, с. 92.
36. СП. " Отец Паисий " 1943, кн. V-VІ, с.195-196.
37. В. "Народен вестник", бр. 88, 17.VІІ.1943 г.
38. Арх. МВР, НС – дело № 100, с. 81-85.
39. Пак там, с. 85.
40. Виж. Н. Лебедева, Катынь …; Преписка между . . . с. док. 156, 416.
41. Арх. МВР, НС, дело № 100, с. 85-86, 95-97; в. "Изгрев", бр.112-114, 18, 21. ІІ.1945 г.; "Работническо дело", бр. 131, 20.ІІ.1945 г.; бр. 133, 135, 136, 137 от 22, 24, 25. ІІ. 1945 г. ; в. "Отечествен фронт ", бр. 140, 141, 146 от 20, 21, 27. ІІ. 1945 г. ; в. " Народ ", бр. 119, 22.ІІ.1945 г. ; в. " Земеделско знаме", бр. 47, 1.ІІ.1945 г.; в. " Бразда ", 20-25.ХІІ.1945 г.
42. В. " Отечествен фронт ", бр. 146, 27.ІІ. 1945 г.
43. АРХ. МВР, - НС, дело № 100, с. 152- 153.
44. Виж. цит. съч. на Н. Лебедева/ Ал. Акуличев/ Ал. Памятных, Катынь: потвердить или опровергнуть - "Московские новости", № 21, 21.V.1989 г.; Вл. Абаринова, Вокруг Катыни – "Литературная газета", бр.36, 6.ІХ.1989 г.; Г. Живоронов О чем молчит Катынский лес – "Московские новости", бр.12, 25.ІІІ.1990 г. и др.
45. Документы и материалы по истории советско–польских отоношений, т. 7, 1939 – 1943 г., М., 1973, с. 217 – 218, 356 – 357. Подробности по катастрофата – в. "Целокупна България", бр.585, 19.VІ.1943 г.
46. Пак там, бр. 624, 6.VІІ.1943 г.; "Устрем", бр. 8, 4.VІІ.1943 г.
47. Сп. "Отец Паисий", 1943, кн. V-VІ, с.197.
48. В. "Зора", бр. 7204, 7.VІІ. 1943 г., бр. 7205, 8.VІІ.1943 г.
49. В. "Нашенец", бр. 121, 122, 123 от 8, 15, 23. V. 1943 г.
50. В. "Български юг", бр. 88, 17.VІІ.1943 г.
51. Виж по-подробно Н. Лебедева, цит. съч. Катынь . . . ., с.303.
52. Андрю К./ Гордиевски О. Пос. съч, с. 342.
53. Пак там, с. 336. ( Книгата на П. Смолка /Самолет/ претърпяла през 1937 г. три поредни издания).
54. Сп. "Идеи и дела", 1943, кн.1, с. 5-6.
55. В. "Църковен вестник", бр. 44, 22.VІ.1943 г.
56. Арх. на МВР, дело № 100 . . ., с.212.
57. В. "Беломорска България", бр. 567, 22.ІV.1943 г.
58. В. "Целокупна България", бр. 603, 10.VІ.1943 г.
59. В. "Илюстрована политика", бр. 249, 1943 г.; Виж също в. "Народен вестник", бр. 50, 16.Х.1943 г., вестниците от новите земи.
60. В. "Български юг", бр. 82, 5.VІ. 1943 г.
61. Виж по-подробно А.Л. Кирилов. Роль Всеславянского комитета в организации борьбы славянских народов против фашизма. М., 1975 г.; Л. Валева, В. Марина, Г. Славин Всеславянский комитет и освободительное движение зарубежных славянских народов в период Второй мировой войны – История, культура, этнография и фольклор славянских народов. М., 1978, с. 28-52.
62. В. "Народен вестник", Крокодилски сълзи за славянството, бр. 80, 21.V.1943 г. ; в. "Войнишки вести", Рибата още в морето . . ., а Сталин готви тигана, бр. 284, 3.ІV.1943 г. с карикатура от Н. Андреев; в. "Устрем", Славянската идея- средство за ново управление, бр. 2, 30.V.1943 г. и др.
63. В. "Български юг", бр.73, 27.ІІІ.1943 г.; в. "Народен вестник", бр. 79, 14.V.1943 г.
64. Андрю К./О.Гордиевски цит. съч. с.345. Мнимото единство и безконфликтност на антихитлеристката колиция е открито и остро критикувано и осмивано от официалната българска преса. Виж карикатурите във в."Беломорски юг", бр. 74, 3.ІV.1943 г.; в."Нашенец", 4.VІ.1943 г.; в. "Папагал", бр. 126, 15.V.1943 г. и др.
65. Чърчил , У. Цит. съч. , с. 448.
66. В. "Беломорска България", бр. 573, 16.V.1943 г., худ. Ал. Добринов.
67. Преписка между . . . цит. съч. с. 222, 367. Сталин нарича правителството на Миколайчик "непоправими хора"- док. 235; Сталин, Сикорски, Андрес и другие " Международная жизнь", 1990 г., № 12, с.123, пак там, кн. V, с. 112-130.
68. Парсаданова, В.С. Советско-польские отношения в годы Великой Отечественной войны. 1941-1945 г., М., 1982, с. 112-130.
69. Нюрнбергский процесс , цит. съч. Сб. док. с. 495- 496.

Заб. По това време Председател на българската част на комисията е академик Мито Исусов, Директор на Института по история при БАН.

През време на процеса в Нюрнберг д-р М. Марков е избран за редовен доцент в София и извънреден професор в Пловдивския мед.факултет.

През март 1945 г. VІ Върховен състав на Народния съд в България подвежда под съдебна отговорност за профашистка, антисъветска и националшовинистична дейност известни представители на науката, изкуството и културата. Между осъдените са и художниците – карикатуристи, отразили Катинската трагедия-Ал.Божинов, Камен Каменов, Ал.Добриянов, Н.Андреев и Райко Алексиев починал при разпити в Дирекция на милицията на 18.ХI.1944 г и осъден задочно (?!)от убийците си.

70. Виж. В. "Работническо дело " и "Отечествен фронт" месец март 1952 г.

71. Виж по-подробно "Новозагорски алманах-2000", (съставител и автор проф. Божко Божков) София., 2000.,с. 144-148.; проф. Ст. Радонов, "80 години съдебна медицина в България" С., 1999 г; Георги Цеков, "личност-обаятелен пример за поколенията", Форум Медикус, бр.26, 29.06.1998 г. В тях авторите са ползували направените преживе, но явно не пълни мемоарни бележки на проф. д-р М.Марков, предоставени им от негови син; материали от архива на Медицинските академи в София и Пловдив, ккато и спомени на приятели и съратници.Поради това авторите разглеждат по-обстойно професионалното развитие и прояви на д-р Марков следсъдебните процеси.Посочените автори не са използували архивните документи по делото на Народния съд и материалите от периодичния печат, поради което съдбовната за професора 1952 г изобщо не се споменава.

Заб. След смъртта на д-р М. Марков, проф. Миладин Апостолов пише и публикува в издателство " Народна младеж" своята повест "Грешката на експерта" ,използувайки за прототип на главния герой своя колга.- Лъч, №44, София, 1973 г.

На 25.05.2002 г.по Националната българска телевизия е прожектиран документалният филм"Трошичка вяра" на режисьора Марин Градинаров по сценарии на Мартин Николов;Той е посветен на убития от комунистическият режим в България свещеник Стефан Кривошиев от Севлиево ,койта през 1943 г; прави в града изложба за Катинската трагедия по предоставени му от полски емигрантски и темски фотоматериали, поради което е подведен под съдебна отговорност и осъден от Народния съд в Севлиево-виж; Народен съд Севлиево – дело № 1 от 12 март 1945 г.

Прегладан периодичен печат

Вестници в България до 9.09.1944 г,

Централен печат-София

Българан
Български журналист
Вестник на вестниците
Вестник на жената
Войнишки вести
Дневник
Днес
Земеделска задруга
Зора
Млада България
Народен вестник
Народен водач
Народна дума
Народна отбрана
Нова вечер
Папагал
Папагал на в, Нашенец
Родина
Светоглас
Слово
Съвременна пехота
Утрешна България
Църковен вестник
Щука
Щурец

Вестници в страната

Бяло море-Кърджали
Васил Априлов-Габрово
Възход-Габрово
Добруджянски глас-Добрич
Пирински вести-Свети Врач
Пернишки миньор-Перник
Светлина-Дупница
Северно ехо- Плевен
Стремлевие-Ловеч
Шуменски вестик-Шумен
Шуменски окръжен вестник-Шумен Юг-Пловдив

Вестници в пределите на Обединена България;-новоосвободените земи

Беломорска България-Ксанти
Беломорец-Деде Агач
Български Запад-Пирот
Български юг-Сер
Подем- Силистра
Тракия-Гюмюрджина
Устрем-издаван за българо-тгерманския корпус в Белград
Целокупна България- Скопие

Списания

Идеи и дела
Илюстрована политика
Илюстрована радиоседмица
Илюстрация –Светлина
Млада воля
Млада Европа
Нова Европа
Отечество
Отец Паисии
Подофицерски журнал
Реч
Сигнал-списание за немските войски в България

Вестници и списания след 9.09.1944 г.

Земеделско знаме
Земляк
Изгрев
Народ
Народна войска
Отечествен фронт
Работническо дело
Фронтовак
Църковен вестник
Сп.Балкански преглед
Сп.Бразда
Окръжните вестници публикуват твърде информативно официалните материали от съдебните процеси по места и тези на Висшите състави в София.